Регенеративното земеделие представлява философия, съпътствана от конкретни регенеративни практики, чиято цел е възстановяването и укрепването на здравето на почвата, подобряването на биоразнообразието и смекчаването на последиците от климатичните промени.
Тя представлява усъвършенстван модел на селскостопанско управление, който се стреми не просто да запази, а да възстанови екосистемите.
Стандартът за регенеративно земеделие (RGN) е частна спецификация, разработена в съответствие с принципите на ISO/IEC 17065, която гарантира целостта, надеждността и прозрачността на процеса на сертифициране.
RGN е частен стандарт на трета страна, който въвежда принципите на регенеративното земеделие и определя ясни изисквания и критерии за:
· Устойчиво и отговорно управление на почвата
· Повишаване на плодородието и органичната материя
· Укрепване на биоразнообразието и екологичното равновесие
· Намаляване на вложените ресурси и въздействието върху околната среда
· Възстановяване на природните ресурси и екосистемите
RGN се прилага за:
· Индивидуални производители
· Групи производители и селскостопански кооперативи
· Преработвателни и търговски предприятия (Chain of Custody)
Стандартът за регенеративно земеделие RGN е предназначен за биологични и конвенционални производители.
Сертифицирането на крайния продукт обхваща цялата верига на производство и следователно изисква инспекция както на първичната продукция, така и на обработката след прибирането на реколтата до стандартизацията на продукта.
Екологични ползи
· Подобряване на почвеното здраве и опазване на природните ресурси,
· Увеличаване на органичната материя и улавяне на въглерода (carbon sequestration),
· Укрепване на биоразнообразието,
· Намаляване на вложените ресурси (вода, торове, фитопротективни средства).
Социални ползи
· Укрепване на производителите и местните общности,
· Намаляване на производствените разходи чрез рационално използване на вложените ресурси,
· Дългосрочна устойчивост на селскостопанската дейност.
Икономически и търговски ползи
· Достъп до нови пазари с високи изисквания за устойчивост,
· Прозрачност и проследимост във веригата на доставки,
· Повишаване на конкурентоспособността и добавената стойност на продукта,
· Съгласуване със съвременните ESG и европейски политики.
Стандартът включва устойчиви регенеративни селскостопански практики, като:
· Покриване на почвата с растителна биомаса,
· Сеитбооборот,
· Ограничена обработка на почвата,
· Намаляване на вложените ресурси,
· Използване на компост,
· Управление на водните ресурси и намаляване на напояването,
· Практики за подпомагане на биоразнообразието.
В зависимост от регенеративните практики, прилагани в обработваемите площи, производителите и групите производители могат да бъдат сертифицирани на три различни нива:
· Ниво 1 – Основно (Basic)
· Ниво 2 – Напреднало (Advanced)
· Ниво 3 – Експертно (Expert)
Разграничаването на нивата на сертифициране има за цел:
· Признаване и награждаване на производителите, които прилагат най-добри практики,
· Насърчаване на непрекъснатото усъвършенстване,
· Създаване на добавена стойност за сертифицираните продукти.
В случай на несъответствие с минималните изисквания на стандарта за базовото ниво, производителят или групата производители преминава в етап „В процес на преход“.
По време на този етап се предоставя необходимият срок, за да се постигне съответствие с изискванията на стандарта и да се направи възможно сертифицирането.
